На прага на новата учебна година, сред родителите на деца от 1 до 7 клас преобладават позитивните оценки за образователната система – 28% от родителите са изключително доволни, а други 65% изразяват по-умерена удовлетвореност от образованието, което получават децата им. Това показва национално представително проучване сред родители на деца в начален и прогимназиален курс, проведено от
социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на
Център за приобщаващо образование.
Причините за доминиращите позитивни нагласи на родителите в този ранен етап на обучение се дължат на факта, че системата функционира сравнително гладко, а и все още образователните задачи и очакванията към училищното образование не са толкова високи. Доколкото има по-критични оценки, те са концентрирани в малки, но по-високо статусни групи родители, предимно в големите градове, сред хората с висше образование, които имат и по-високи очаквания към училищното образование. Именно в тези групи родителите в по-голяма степен биха искали освен базово образование и знания за света, училището да развива социални умения и умения за критично мислене, да развие творческия потенциал на децата и да ги възпитава в норми на поведение. Сред останалите социални групи очакванията към образователния процес са по-умерени и се свеждат основно до получаване на знания и подготовка на учениците за следващите етапи на образование.
Един от големите задочни спорове в българското общество през последните две десетилетия е свързан с разпределянето на отговорността между родители и учители относно възпитанието на децата и изграждането им като личности. Преобладаващата част от родителите (78%) смятат, че училището трябва не само да дава знания, но да възпитава и изгражда личността на детето, срещу 20%, които са на обратното мнение. Участието на училището във възпитанието на децата обаче се мисли предимно като възпитаване в норми на поведение, формиране на социални умения и умения за критично и аналитично мислене, но в много по-малка степен като формиране на ценности, интериоризиране на морални и етични категории като това какво е добро и лошо.
Изследването показва, че като цяло интензивността на комуникация между родителите и учителите е добра. Над 70% от родителите общуват с учителите няколко пъти в месеца или дори по-често, а под една трета от родителите имат контакт с преподавателитесамо на родителски срещи. Трябва да отбележим, че комуникацията с учителите е по-интензивна в началните етапи на образованието и с времето отслабва (80% от родителите на деца между 1 и 4 клас общуват поне няколко пъти в месеца с учителя, докато при родителите с деца между 5 и 7 клас този дял е 50%). Основните поводи за комуникация с учителите са свързани с проблеми в обучението или поведението на ученика.
Добрата комуникация и изграденото доверие са много важна основа за гладкото и успешно протичане на образователния процес. Изследването показва, че в българското общество отношенията между учители и родители са съпроводени с голяма степен на доверие и подкрепа. Между 40 и 60% от родителите изразяват доверие в учителя относно преценката му за отделното дете: най-високо е доверието в преценката на учителите относно образованието на децата (64% напълно му имат доверие, 34% - донякъде), на следващо място е преценката за поведението на детето (55% от родителите имат пълно доверие, 40% - частично). Малко по-резервирани са родителите, когато става въпрос за специфичните нужди и индивидуалното развитие на детето (съответно пълно доверие 42%, а донякъде – 49%).
Изследването показва, че родителите се стараят да прекарват голяма част от свободното си време с децата си, като освен в разходки и игри (57%), различни забавления и телевизия (47%) и посещения на културни събития (36%), отделят време за съвместно учене и упражнения (67%) и проверка на домашните (65%).
Интересен акцент в проучването е и обучението на деца със специални образователни потребности. Около 15% от родителите споделят, че са получавали обратна връзка от учителите, че детето им среща систематични затруднения с ученето и изостава с учебния материал. В такива ситуации, родителите очакват съдействие и съвет на първо място от учителите в училище (77%) и в по-малка степен от специалист (51%). По мнение на самите учители обаче, подготовката им за работа с деца със специални образователни потребности и комуникация и разясняване на спецификите на обучителните трудности се оказва не достатъчна. Изследването регистрира, че липсата на познания по тази специфична тема се отразява и на увереността и готовността на учителите да насочат родителите на деца със специални потребности към подходящ за целта специалист.
Важно е да отбележим, че въпреки, че преобладаващата част от учителите са с дългогодишна практика, потребността от допълнителни знания и умения е много висока. Това се дължи както на спецификите на специалните образователни потребности, така и на променящата се среда и променящите се специфични характеристики на децата, което изправя пред поредица предизвикателства дори и опитни учители с дългогодишен стаж.
Учителите имат много силна нужда от допълнителни знания и умения за работа с деца със специфични обучителни трудности. На първо място за учителите е много важно да имат на разположение методи за работа с децата и конкретни подходи, които да използват в зависимост от конкретните нужди и специфики на детето (64% от учителите посочват, че „силно се нуждаят“ от такава подготовка, а други 14% - средно). Във втората група нужди се открояват инструментите за отбелязване на напредъка и инструменти, които да отразяват развитието на детето в училище (53% от учителите се нуждаят силно, а други 20% - средно).
В третата група потребности можем да отбележим знанията и уменията за разработване на индивидуален план за децата със СОП (52%), умения за разпознаване на различните видове обучителни трудности (50%) и конкретните стъпки и процедури при определяне на децата, които нужда от допълнителна подкрепа (50%). В тази група попадат и уменията за разпознаване на различните стилове на учене при различните деца (45%), както и специфични умения за комуникация и отношение към дете със СОП (46%), както и подходи за възпитаване на положително и приемащо отношение от страна на другите деца (50%).
Освен от специфично знание за обучение и комуникация с децата, учителите имат нужда и от знания и умения за общуване с родителите. Тук потребността е както от знания как да бъдат мотивирани родителите да участват в процеса на обучение и възпитание на детето, така и знания и умения как да обяснят на родителите специфичните затруднения на детето и нуждата му от специализирана подкрепа. Малко по-назад остават изискванията на нормативната уредба и стъпките, които трябва да бъдат извървени за оценка и подпомагане на детето, както и умения за представяне на ситуацията пред другите родители и важността на приобщаващото образование. На последно място остават знания да бъдат обяснени прогреса и развитието на децата със специфични обучителни трудности.
Изследването показва, че са поставени основите и е създадена благоприятна среда за обучение на деца със специални образователни потребности, макар и да са необходими допълнителни усилия за подкрепа и на родителите и на учителите. Към момента само 40% от родителите знаят какво е приобщаващо образование.Въпреки ниските нива на информираност, след разясняване на идеята и целите на приобщаващото образование, над три четвърти изразяват подкрепа (36% категорично подкрепят, при 38 – „по-скоро подкрепям“).
Въпреки нуждите от засилване на ресурсната и методологическа обезпеченост и допълнителни специализирани обучения за учителите, приобщаващото образование среща подкрепа както сред педагозите, така и сред родителите. Това показва изследване проведено сред родители и учители, проведено в периода Май – Юни 2014 г. от социологическа агенция Глобал Метрикс по поръчка на Център за приобщаващо образование.
Данните са от национално представително проучване сред родители на деца във възрастовата група от 7 до 14 г. (1-7 клас). Проучването е проведено по домовете на анкетираните лица и обхваща 250 стандартизирани интервюта с родители на деца в общообразователните училища и 1292 интервюта на родители на деца в пилотните училища на проекта на Център за приобщаващо образование. Използван е структуриран въпросник за количествено изследване, който измерва нагласите на родителите по основните теми на проучването.
За контакти и въпроси по резултатите от изследванията:
Люба Деветакова – 0888518434
Радостина Ангелова – 0888759479
ГЛОБАЛ МЕТРИКС
