Професионална общност за приобщаващо образование (ПОзаПО) проведе шестата си изнесена работна среща. По време на срещата насочихме вниманието си към два от актуалните проблеми на приобщаващото образование в България. Един от продължаващите нерешени проблеми е, че приобщаващото образование все още се мисли и от институциите и от хората като грижа за децата със специални образователни потребности. Т.е. приобщаващото образование се свежда до допълнителната подкрепа, а общата подкрепа остава в страни, още повече, че за нея няма целево финансиране (всичко това ПОзаПО обсъжда в позицията си за общата подкрепа -
Осигуряване на общата подкрепа за личностно развитие – финансиране и принципи). Въпреки, че се увеличава броят на училищата, които назначават специалисти за обща подкрепа това не е масова практика и осъзната политика. Не всички директори успяват да управляват допълнителната и общата подкрепа в синхрон. И какво се получава. Когато говорим за агресивни прояви на деца в училища трябва да си даваме сметка, че това са деца, които имат нужда от обща подкрепа (ПОзаПО разглежда темата за агресията в училище в позицията си –
Агресията в училище. Можем ли да работим с алтернативи на наказанието?). Ако пропуснем момента да окажем на дете обща подкрепа, то лесно може да продължи по пътя надолу и да има нужда от допълнителна. И тъй като единствено допълнителната подкрепа се финансира, тя се превръща и в подкрепата, която се оказва. И така приобщаващото образование се свежда до допълнителна подкрепа на деца със СОП.
Друг проблем пред приобщаващото образование е липсата на разговор, политики и практики за развитие и въвеждане на
социално-емоционалното учене (SEL) като системен подход за развитие на социално-емоционални умения в учениците по време на тяхното обучение в училище. Фокусирайки се изцяло върху STEAM компонента (STEM e акроним от първите букви на английските думи за наука (science), технология (technology), инженерство (engineering), изкуства (arts) и математика (maths)., забравяме SEL компонента, без който останалите умения остават неизползваеми. И когато търсим пресечната точка между академичните и социалните умения, не трябва да забравяме, че макар и по различен начин те се отнасят за всички деца. Децата с развити дарби и високи постижения имат нужда да развиват емоционалната си интелигентност, за да бъдат щастливи и удовлетворени, а децата със СОП имат нужда да бъдат предизвиквани да овладяват академични знания според способностите си. Добрата корелация между двата двете увеличава чувството за благополучие на децата, което за съжаление не е много високо, именно поради липсата на този баланс, както показа
националното изследване върху благополучието на учениците от 7-ми клас.
Ако си припомним философията на Закона за приобщаващо образование ще видим, че там няма ИЛИ, а само И, т.е. всяко дете, следва да получи адекватно образование и подкрепа в конкретния момент и тъкмо това е индивидуалният подход към всяко дете. И всичко това ни води до въпроса за адекватна оценка на потребностите, която в настоящия момент не може да се нарече адекватна поради фрагментирането на програми и „подкрепи“, които уж дават много възможности, за тези които искат да ги използват, но и много вратички, за тези които не могат или не искат.
Също така, говорихме за успехите и предизвикателствата пред
училищната медиация. Все повече училища се обръщат към външен медиатор за решаване на училищни конфликти. Училищната медиация работи добре при всякакъв вид конфликти – между ученици, между колеги, между родители и учители, между ученици и учители. Успеваемостта за постигане на удовлетворяващо и за двете страни решение, по данни на присъстващите медиатори, е над 80%. Защо е важно медиаторът да е външен? Едно от условията за успешна медиация е медиаторът да е неутрален – той не е експерт, не е страна, не дава съвети и предложения. Медиаторът единствено подпомага разговора по начин, който осигурява среда и структура за стигане до основите на конфликта и след това до вземането на конструктивни решения как да продължим. Медиаторът помага на страните да изяснят сами за себе си и за другия потребностите си, които веднъж засегнати, са довели до конфликта и втори път осъзнати и поставени на масата, могат да бъдат удовлетворени и така нещата да тръгнат в нова посока. Също така е важно, медиаторът да е външен, за да могат страните да се чувстват спокойни в неговата неутралност и несвързаност с тяхната история. Но къде са ограниченията? Едновременно ограничението и силата на медиацията е, че е необходимо страните доброволно и добросъвестно да искат да участват в процедура по медиация. Макар понякога ръководството на училището да иска да проведе медиация, ако страните не са готови, медиацията не е възможна. Важно е и да се отбележи, че понякога училището инициира медиация в опит да убеди страните в своята позиция, но в медиацията страните винаги са равноправни участници и позицията на училището, ученикът, родителят и учителят имат еднаква стойност при изясняване на потребностите на всеки от участниците.
По време на срещата проведохме и традиционно силната сесия по решаване на казуси, където споделяме обратна връзка от предходни казуси и работим по актуалните такива. Тези сесии са винаги много емоционални, лични и конкретни, защото колегите, които ги представят са дълбоко въвлечени и отдадени в опитите си да помогнат. Най-удовлетворяващата част от сесиите за решаване на казуси са обратните връзки за позитивно разрешаване на случаите.
Още една интересна и интригуваща сесия трябва да бъде спомената, макар и да е много трудно да бъде преразказана, защото се нуждае от преживяване. Красимира Миленкова, учител от Професионалната гимназия по транспорт в град Сливница ни разказа за своя опит като класен ръководител, който ежедневно работи с класа си за неговото сплотяване и преоткриване като отбор. Краси, която е обучена как да развива добродетели у децата по програмата на фондация Благотворител, ни демонстрира чрез игри, инструменти и материали как работи това в класната стая. Вдъхновени, колегите не само си взеха от нейната практика, но някои от тях успяха да я приложат със своите ученици в рамките на 48 часа.
И за финал едно ново начало. По традиция всеки февруари ПОзаПО избира своя нов председател с едногодишен мандат. Ивайло Кискинов, директор на ОУ „Христо Ботев“, Долни Пасарел предаде щафетата на Румяна Богданова, директор на ОУ „Васил Левски“, Белене. Благодарим на Ивайло за самоотвержеността и ентусиазма в популяризирането на Общността и нейните позиции и пожелаваме на Руми много победи на полето на приобщаването.
На добър час!
