Нашите съботни срещи

Тъкмо докъм Еньовден преполовихме годината и срещите по проект „Стоп кадър – групова работа за справяне с насилието в училище“. Последните две срещи поставиха още повече въпроси как изграждаме доверие между участниците в образователния процес и как се справят със страховете, изтощението и самотата всеки един от тях.

През май поставеният казус се превърна в групова супервизия, а дискусията избистри ролите и границите, които трябва да си поставят професионалистите при работа по случай – докъде стига работата на училищния психолог и доколко е здравословно или по-скоро нездравословно да поема ролята на личен психолог на детето или да прави семейни интервенции. Въпросът е още по-деликатен в малките общности, където училищният психолог често е възприеман като единствената налична фигура за психологическа помощ и към него се адресират всевъзможни казуси и очаквания, които са несъвместими с ролята на училищния психолог в помощ на децата в училище. В рамките на тази среща направихме няколко практични упражнения за управление на групова динамика и възможни ролеви игри за подобряване на климата в клас. Краси Миленкова ни режисира в типична училищна сценка, която с техниките на форум театъра да разгледаме през различни гледни точки и „да върнем лентата назад“ като потърсим по-добри решения на конфликтната ситуация.

Юнската среща се оказа лична и в известен смисъл болезнена за голяма част от участниците, защото бяха адресирани преживяванията на родители, учители, ученици и директори в рамките на седми клас и емоциите през които преминават. И тук е мястото да направим уточнението, че имаше колеги, които в началото не можеха да разберат защо въобще сме избрали тази тема. В малките население места, където децата продължават в същото училище след 4-ти и 7-ми  - въпросът за матурите не предизвиква стрес нито в учителите, нито в родителите, още по-малко в децата. Но това не е така в местата със силно изразено разделение между добри и не толкова добри училища и естествена конкуренция за попадане в първите. Освен големите и широко дискутирани въпроси за формата и съдържанието на матурите, за десетилетната система на частните уроци, бяха поставени и няколко по-невидими, но също толкова важни ракурса.

Много училища съветват родителите и децата последните дни преди матурите да не ходят на училище, за да си починат и да си учат вкъщи. Това означава ли, че училището абдикира от подготовката и прехвърля отговорността на родителите и частните уроци?

Матурите засилват ли образователното неравенство?

Все повече ученици се затрудняват да пишат на ръка – даваме им повече упражнения с писане на ръка или променяме начините, по които се изразяваме?

За да влезнем докрай в обувките на другите, модераторът ни предложи ролева игра, от която всички излязохме по-тъжни. Назидателното говорене през целия седми клас от учители и родители към децата и между родители и учители доведе първо до гняв, после до потиснатост и депресия, която не можа да бъде преодоляна с думи на подкрепа в седмиците преди изпита, защото на нея й е минало времето. В края на ролевата игра всеки един – ученик, родител, учител, директор се беше почувствал самотен и нападнат от другите.  Всички се оказаха в капана на паниката „ако детето се провали на матурите“, вместо да му зададат естествените за възрастта въпроси – Какво искаш да учиш? Как се чувстваш? Как си?

И накрая един съвет от модератора, който можете да ползвате във всяка ситуация: „Ако не сме сигурни какво да кажем, по-добре да зададем въпрос.“

*Проектът “Стоп кадър - групова работа за справяне с насилието в училище” се реализира с финансовата подкрепа на фондацията на TELUS International Bulgaria.